ONE FOR ALL

Да отглеждаш танц - моделът на Гърция

Screen Shot 2021 05 11 at 12.09.38 Да отглеждаш танц – моделът на Гърция© THE GREAT TAMER BY DIMITRIS PAPAIOANNOU photo by Julian Mommert

Текст: Цветана Георгиева

Как да развиеш съвременния танц от нищото? Как да изградиш хореографи, които разпродават най-големите зали в света, без образователна основа, без осигурено финансиране и без съпътстваща среда у дома? И как да произведеш поколение артисти със заразителен творчески импулс, когато насреща имаш слаб интерес от публиката?

Отговорът идва от Гърция. 

Съвременният танц отначало изглежда като чуждо тяло в гръцката култура, доминирана от античното наследство и традиционните форми на изкуство. Само за 30 години обаче Гърция се превърна във феномен на световната сцена за изпълнителски изкуства. Казваме феномен без преувеличение. Защото буквално от „кота нула“ Гърция вече е танцов инкубатор със стилово и тематично изобилие, с богата образност, експериментален нюх и, разбира се, със знакови артисти, обожавани от европейската и световна публика. 

Звезди като Димитрис Папайоану и Еврипидис Ласкаридис са приветствани навсякъде по света и всеки техен спектакъл успява да бъде по-интригуващ и по-мащабен от предишните. Отличия от международни форуми печелят таланти като Христос Пападопулос (Aerowaves 16, Aerowaves 18), Катерина Андреу (Prix Jardin d’Europe, 2016) и Ирис Караян (Jarmila Jeřábková Award, New Europe Festival, 2010). Още по-впечатляващото е, че в общия случай тези артисти произхождат от други направления в изкуството. Папайоану идва от изобразителното изкуство, Пападопулос и Ласкаридис – от театъра, а Иро Апостотели практикува алтернативна медицина. 

Съвременният танц в Гърция се създава от независими артисти, а не от институции и организации. И докато в началото секторът е по-скоро обвързан с централизираната държавна подкрепа, колкото и да е оскъдна, днес той е отворен и се движи не по предначертана линия, а в множество посоки едновременно. Резултатът е шарена палитра от характерни и оригинални артисти, които трудно може да сложите под общ знаменател. 

От все поглъщащите живи картини на Папайоану, през цирковите образи на Ласкаридис и медитативните повторения на Пападопулос, до Dagipoli Dance Company, които работят с танцьори с двигателни увреждания – съвременният танц в Гърция е многолик и разнообразен. Може би това е само една причина за международния фурор, който Гърция предизвиква. 

На какво се дължи успехът? 

Да започнем с предисторията, когато Айседора Дънкан, „майката“ на модерния танц, танцува боса, с разпуснати коси и туника. Възхитена от древногръцката култура и сама наподобяваща статуя на богиня, Дънкан използва естествени и плавни движения, за да свободи танца от догмите на балета. Тя покорява Европа и САЩ в началото на миналия век, а огромното й влияние заразява и Гърция. В периода между двете световни войни навлиза и друго течение – евритмиката. Акцент в хореографската работа стават физическите техники и синхронизацията с музиката, но като цяло в онзи период танцовите спектакли се изграждат предимно на базата на драматургически сюжет (основно от митологията), музикална композиция и хор, задаващ сценичното действие. Танцовото изкуство е подчинено на театъра, защото целта му е да подсили гръцката идентичност в епоха на големи изпитания. 

Helleniko Chorodrama, първата танцова компания в Гърция, е създадена в началото на 50-те от Ралу Ману, смятана за първия гръцки хореограф по “европейски образец“. Трупата представя ретроспекции на антична драма и литературни епоси през призмата на модерния танц, но също работи с фолклорни танцови форми. Ману сътрудничи с известни композитори и художници, сред които Манос Хадзидакис и Янис Царухис. Така спектаклите й стават истински пир за сетивата. Въпреки критиките, че твърде много „съхранява“ оригинала, Ману извършва тиха революция. Тя въвежда техниката на Марта Греъм, утвърждава професионализацията на сектора и култивира разбирането за танца като самостоятелна форма на изкуство. 

Неудържимата сила за промяна

Постепенно идеята за гръцката културна идентичност, изваяна от хилядолетните традиции, започва да носи разочарование. Огромна творческа енергия се трупа под похлупака на военния режим. Гърция се отваря за новатори като Мърс Кънингам и Триша Браун, за контактната импровизация, за актуални теми за разговор между артисти и публика. Танцовият театър на Пина Бауш разтърсва света. Младите в Гърция са привлечени от движението на тялото, което създава нови светове, а не е придатък на вече измислените, от разкъсването на класическата сюжетна линия, от мисълта за танца като бял лист, който сам да „изпишеш“. В ъндърграунда пониква пърформансът. Творческите среди дават да се разбере, че не искат статични и всеки път еднакви представления, а динамично изживяване за всички на и пред сцената. 

Така интересът към „новото“ води до осъзнаването, че “идентичността“ на гърците не е кодирана единствено и само в античността, а и в промените на настоящето, в свободата и индивидуалността. На публиката се предлага различен вид сценично изкуство, така че всеки зрител е свободен да фантазира, да чувства, да медитира. Но дали тя е готова да го приеме? Оказва се, че да.

Големи стъпки напред

През 80-те Министерството на културата на Гърция започва да спонсорира творби в областта на съвременния танц и да награждава артисти в няколко категории. Това е стъпка напред в утвърждаването на съвременния танц в страната. Процесът обаче изисква ресурси – образователни, материални и човешки. Активната подкрепа на фондация Онанис е ключова за осъвременяването на сектора, а през 1995-а се открива първото издание на международния фестивал за съвременен танц KALAMATA. 

Първият пробив навън идва през 1998-а, когато Димитрис Папайоану е селектиран в програмата на Биеналето на танца в Лион, един от най-престижните форуми в света въобще. Това е признание, че гръцките хореографи са добре дошли на световните сцени. Повратната точка идва през 2004-а, когато отново Папайоану създава мащабния спектакъл за откриването на Олимпиадата в Атина. Всепризнатият успех на церемонията има ефекта на доминото за останалите. Медиите и публиката обръщат все повече внимание на това, което се случва извън класическите театри и сцени.

Кризата като възможност

Следва период на бурен разцвет, който световната финансова криза през 2008-а сериозно застрашава. Силната конкуренция за ограничените ресурси обаче не води до конфликти и разделения, а до всеобщ стремеж към качество и подобрение. Така съвременният танц в Гърция не само устоява на трусовете, но и излиза от тях по-силен.

За разлика от международните танцови компании, които разполагат с артистични и технически екипи и постоянен състав, с физическо пространство за репетиции и средства, гръцките артисти масово са лишени от този лукс, включително и самият Папайоану. Въпреки минималните бюджети, те стигат все по-далеч и стават все по-смели в своята работа. През 2010 г. фондация Онасис отваря програма за стипендии и резиденции, теоретически и изследователски практики, а след това започва да промотира млади таланти в съвременния танц. През последните 15 години в сектора навлизат частни субекти, които предоставят нови възможности за развитие, заедно с международните фестивали и театри, търсещи да копродуцират следващата световна звезда от Гърция.

За да акцентира върху тази вдъхновяваща история на успеха, ONE DANCE WEEK 2021 чрез своя ФОКУС ГЪРЦИЯ, представя съвременната гръцка танцова сцена. Чрез паралелна програма от лекции, филми, уъркшопи, прожекции и онлайн  представяния на спектакли,  ще се опитаме  да дадем контекст и да обясним как се ражда този неочакван балкански феномен.

В основната си програма ONE DANCE WEEK 2021 ще представи  спектаклите НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ на Димитрис Папайоану, LARSEN C на Христос Пападопулос, ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН на Катерина Андреу и ТОЧКА НА ИЗЧЕЗВАНЕ на Александрос Вардаксоглу & Дафин Антониаду.

Пълната програма вижте тук. 

***

ФОКУС ГЪРЦИЯ на ONE DANCE WEEK 2021 се реализира с подкрепата на ONASSIS STEGI, Атина.

Платформата ONE FOR ALL представя видео съдържание и полезна информация за света на съвременното танцово изкуство. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд “Култура”.

Onassis Национален фонд Култура

Виж още от ONE FOR ALL