Дори сцената да тъне в пълен мрак, усещам вперените погледи на зрителите, чувам техните въздишки в мига преди да излетят, виждам лицата им, очакващи и любопитни.

Цитатът не е точен и няма конкретен автор, но сме убедени, че под него биха се подписали немалко артисти от сферата на изпълнителските изкуства. Танцьори и хореографи, с които сме работили през годините, признават, че изучават публиката по време на спектаклите, че са подвластни на нейните реакции и се опитват да ги уловят, променяйки изразните средства, с които разполагат. 

Затова всеки спектакъл има различен заряд, колкото и пъти да се представя, колкото и пъти да се гледа.

Публиката е толкова видима в салона, колкото са и танцьорите под светлините на прожекторите. Емоциите им – огледални. В рамките на час или повече те съществуват като едно цяло. Това е връзка с такава сила, че много често е именно онова, което остава в спомените. Свързването. Химията. 

Казваме всичко това, защото публиката е смисълът изкуството да съществува. Неговото величество зрителят има силата да възнаграждава, мотивира, обезсилва или подчинява артиста със самото си присъствие, дори да не го осъзнава. Да, публиката е всичко.

Само че никой не си е представял, че публиката може да я няма.

Пандемията от COVID-19 смълча театрите и репетиционните зали и дори не даде възможност на зрители и артисти да си вземат довиждане. “Ще се видим пак, но не е ясно кога”, остана сякаш неизречено. Кога бе въпросът в началото на кризата, която за изпълнителските изкуства бе невиждана по сила. 

Пандемията застраши самия модел на представяне на съвременно сценично съдържание, основан на копродукции, международно разпространение и творческа мобилност. Отменени премиери и дългоочаквани представления по цялото земно кълбо, замразен за месеци културен афиш, последващи огромни финансови загуби за сектора и на този фон бе само утехата, че културата все пак остана близо до хората – онлайн. 

Ако коронавирусът донесе нещо хубаво, то това е солидарността между артисти и публика. Това е осъзнаването, че и другият е засегнат. Това е желанието на хората да търсят повече култура в най-трудните и мрачни времена – и желанието на артистите да им я дадат. Безкористно. Безрезервно. Това е взаимната помощ. Както в Берлинската държавна опера шиха защитни маски, вместо сценични костюми, така направиха и в Бургас. Докогато е нужно. 

В името на публиката

Творческата общност навсякъде по света направи всичко по силите си, за да запълни празнотата. Carte Blanche, националната компания за съвременен танц на Норвегия, изнесе спектакли пред социални домове и общности, излъчвани и на живо в интернет. Peeping Tom и Димитрис Папайоану отвориха видеоархива с най-знаковите си представления. The Metropolitan Opera предложи на всеки да се докосне до съдържание от най-висока класа и това са едва частици от многото добри дела.

Ударът за независимите артисти и творците на свободна практика бе толкова силен, че застраши физическото им оцеляване за месеци, но и те не спряха да бъдат активни с различни инициативи, включително с онлайн уроци по танцови техники.

Културата бе припозната сред най-засегнатите сектори и последва институционална реакция на международно и национално ниво. Най-ярък е примерът на Швеция, която обяви исторически пакет от 3.4 млрд. крони (около 325 млн. евро) за двугодишен период. Това е най-голямата инвестиция за творческия сектор в света до момента и обхваща както индивидуална подкрепа за артисти и структурни фондове за организации, така и финансови стимули за регионални инициативи, нови произведения, откупки в музеи и галерии на творби на шведски артисти и други.

Сцената зове

Сега, в средата на септември, публиката постепенно се завръща в театрите и независимите пространства – от локални продукции до международни форуми със селектирани солови изпълнения или танцови спектакли, създадени в изолация по време на пандемията, като Torinodanza Festival. И вече не питаме кога, а нещо друго. Как ще се осъществи пълноценно завръщане на публиката? 

Физическа дистанция, намален капацитет на седящите места, задължителни маски, строги санитарни изисквания, контрол на движението на хора в театрите, измерване на температурата на всеки зрител… Множество мерки се прилагат и адаптират постоянно в различни държави по света, заради несигурната ситуация.

И макар повечето публични разговори да се въртят около темата за загубите на театрите, встрани остават загубите, понесени от зрителите чрез чувствителното намаляване на възможностите им за активен културен живот и дебат. 

Цветана Георгиева

Платформата ONE FOR ALL ще представя видеосъдържание и полезна информация за света на съвременното танцово изкуство.