Балканска премиера
Защо пушиш?
Защо не харесваш приятелите ми?
Защо слушаше гръцка музика, когато бяхме малки?…
Защо живееш?
Обичаш ли майка ми?…
Една дъщеря може да попита баща си за толкова много неща. Особено ако типичната японска сдържаност дълго време не е позволявала въпроси, а днес изкуството ги свързва по-силно от кръвта. Тя, пленена от красотата на движението, той – от застиналата вечност на скулптурата. Тя, напуснала страната си отдавна, той – решил да я последва като родител и като артист. Те ще се опитат да намерят нещо, което отдавна е изгубено, и да разговарят с езика на танца.
Хореографът Каори Ито кани на сцената своя баща Хироши Ито, за да преоткрият една от най-силните семейни връзки. Да стопят дистанцията от хиляди километри и различни културни влияния, заради която любовта се показва и вижда едва доловимо. Както се оказва, в Япония не вярват на думи.
Тя отдавна не е малкото момиче на татко. Той, позагубил авторитета на баща, е готов да танцува с дъщеря си.
„Винаги съм се опитвала да угодя на баща си. Когато бях момиче, той ме съветваше какво да правя. Възхищавах му се, слушах го. Той се опитваше да държи авторитет над мен, вероятно защото искаше аз да продължавам да бъда неговата малка дъщеря. Днес аз се чувствам много по-близо до него от артистична гледна точка, но много по-далеч от емоционална такава. Днес той се опитва да ми угоди. Днес той ме уважава като танцьор, като професионалист и затова иска да танцува с мен.“ – Каори Ито
НАГРАДИ
* Орден за изкуство и литература на Франция
КАОРИ ИТО
Каори Ито изучава класически балет от 5-годишна възраст, а на 20 г. заминава за Ню Йорк, за да следва в танцовия департамент на Purchase College. Връщайки се в Токио, Ито завършва социология и получава стипендия от японското правителство за студенти по специалности в областта на изкуството. Тя се обучава в Alvin Ailey Dance Theater в Ню Йорк, а през 2003-а вече изпълнява главна роля в продукцията Iris на Филип Декофле. Участва в спектакли на водещи имена на танцовата сцена, сред които „Cherkaoui“ на белгийския хореографи Сиди Ларби и операта „Къщата на спящите красавици“ на Гай Касие.
Авторски дебют Каори Ито прави със спектакъла Noctiluque в Лозана през 2008-а. Още на следващата година тя представя втората си продукция Solos в Марсилия, която впоследствие става част от Биеналето на танца в Лион през 2012. Междувременно Ито създава „Island of no memories“ (2010), а Орелиан Бори й посвещава портрет в спектакъла „Plexus”, като самата изпълнителка влиза в ролята на ко-хореограф.
Тя танцува в „Out of Context“ на Ален Плател, а след това създава спектакъла „Asobi“, продуциран от Les ballets C de la B. Работила е заедно с Оливие Мартин Салван, Джеймс Тиере, Дамиен Жале и други артисти от областта на танца, театъра и видеографията, а в областта на киното – с режисьора Алехандро Ходоровски във филма „Poesía sin fin“, представен на фестивала в Кан 2016.
През 2017, за фестивала Antigel в Женева, създава спектакъла Fire Me Up, посветен на любовната връзка с приятеля й Тео Туве, а през 2018 представя нова солова продукция – Robot, Eternal Love.
ХИРОШИ ИТО
Хироши Ито живее и работи в Токио. Дипломира се през 1974-а година като магистър по изящни изкуства и музика със специалност скулптура. Първоначално работи като дизайнер на плакати, а след това по инсталация за Дисниленд – Токио и за една от станциите на метрото в града, както и по статуи на животни за зоологически градини, на статуетките на Японските музикални награди. Кариерата си в театъра започва като сценограф, а след това и като изпълнител. Участвал е в международни проекти във Финландия, Португалия и други страни.
Продължителност: 60 минути
Изпълнители: Каори Ито, Хироши Ито
Текст, сценография и хореография: Каори Ито
Асистент – хореограф: Габриел Уонг
Драматургия и подкрепа: Жулиен Маж
Сценография: Хироши Ито
Осветление: Арно Вейрат
Музика: Жоан Камбон
Дизайн на маски: Ерхард Щийфел
Костюми: Дюк Зигенталер
Обучаващ актьор: Жан-Ив Руф
Обучаващ вокал: Алексис Гфелер
Асистент-хореограф за турне: Чихару Мамия
Управление на звука: Адриен Мори, Бернар Левежак
Управление на осветлението: Арно Вейра, Карол Чайна, Томас Дюпейрон, Пиер Монтесюи
Продукция: Амела Алиходжич (Playtime)
Участия: Сара Бенолиел
Продукция: Association Himé
Копродукция и резидентска програма: Théâtre Garonne – Toulouse/ FRANCE, Théâtre de Saint-Quentin-en-Yvelines – Scène nationale/ FRANCE, Théâtres de la Ville de LUXEMBOURG, Ménagerie de verre – Paris/ FRANCE, ADC Genève/ SWITZERLAND, Lieu Unique – scène nationale de Nantes/ FRANCE, Klap Maison pour la danse – Marseille/ FRANCE, Avant-Scène – Scène conventionnée de Cognac/ FRANCE, Channel – scène nationale de Calais/ FRANCE and Filature – Scène nationale de Mulhouse/ FRANCE.
Партньори: Direction régionale des affaires culturelles d’Île-de-France – Ministère de la Culture et de la Communication, Ville de Genève, Fondation Sasakawa, Arcadi Île-de-France, SSA, Pro Helvetia, Loterie Romande and Fondation Ernst Gohner.
Спектакълът гостува в Пловдив с подкрепата на EU Japan Fest Committee.
