Като част от партньорството ни с Maison de la Danse, представяме втората част на танцовата видео колекция OUTDOOR DANCES, достъпна през платформата Numeridanse, до която ще имаме достъп през следващата година. 

Първа част вижте тук.

Trisha Brown – Roof & Fire

Триша Браун – Покрив и Огън

В началото на 60-те години, постмодернизмът, движение, което се развива в кръговете около нюйоркския Judson Dance Theatre, поставя под въпрос връзката между сцената, изпълнителя и зрителите. 

Триша Браун, един от пионерите в движението, извежда танца на улиците, в парковете, по фасадите и покривите на Ню Йорк. Тя работи над разширяването на знанията си около изкуството на импровизацията и “in situ” пърформанса. В Roof & Fire Piece танцьорите са позиционирани върху покривите на различни сгради, а публиката е навсякъде. Триша Браун не само предлага иновативен подход към танца, но и предоставя на зрителите единствена по рода си гледна точка или по-точно – многообразие от гледни точки, а на танцьорите – широко пространство, чрез което да изразят себе си.

Видеото гледайте тук:

https://www.numeridanse.tv/videotheque-danse/roof-and-fire-piece

Допълнителна информация:

Trishabrowncompany.org 

© Kiersten Chou

(1936-2017) Триша Браун 

Триша Браун е родена и израснала в Абърдийн, Вашингтон. Завършва Mills College в Оукланд, Калифорния през 1958 г. Учи с Ана Халприн, а в последствие преподава в Reed College в Портланд, Орегон, преди да се премести в Ню Йорк през 1961 г. Нейните изследвания върху движението откриват необикновеното в ежедневието и оспорват съществуващите възприятия за изпълнението. Браун, заедно със своите съмишленици, изместват границите на хореографията и променят съвременния танц завинаги.
Триша Браун е създала над 100 танцови творби от 1961 г. насам и е първата жена хореограф, получила така желаната стипендия на фондация MacArthur „Genius Award“. Получава и с много други отличия, включително пет стипендии от Националния фонд за изкуства, две стипендии на Джон Саймън Гугенхайм, медал за творчески изкуства на университета Брандейс и е обявена за Veuve Clicquot Grande Dame.

През 1988 г. Браун е удостоена от правителството на Франция с титлата Chevalier на ордена на републиката за изкуство и литература. През януари 2000 г. Тя е повишена до Officier, а през 2004 г. отново e повишена, този път до нивото на Commandeur. През 1994 г. Браун получава и наградата на американския танцов фестивал Samuel H. Scripps и по покана на президента Бил Клинтън става част от Националния съвет по изкуствата от 1994 до 1997 г. През 1999 г. Браун получава наградата за изкуство на губернатора на щата Ню Йорк, а през 2003 г. е удостоена с Националния медал за изкуство. През 2011 г. Браун е отличена и с престижната награда  за „изключителен принос към красотата на света и към удоволствието и разбирането на живота на човечеството“.

Prélude à la mer – Thierry De Mey

Прелюдия към морето – Тиери Де Мей

С появата на видеото през 80-те години, хореографи и режисьори започват да експериментират с пространството, времето, осите и перспективите, като предлагат хореография, създадена в името на изображението, наричайки я „видео танц“.
Колаборацията на Тиери Де Мей, музикален композитор и режисьор, и Анне Тереза Де Киерсмакер, хореограф, е добър пример за този времеви период. Те пресъздават танца на Ане на изненадващи локации, винаги свързани с природата или града. Танцът, който е интензивно композиран, е пряко вдъхновен от красотата на природата или от тази на заобикалящата го архитектура. Хореографската композиция е разработена специално за камерата. Като такава, тя се разкрива по различен начин въз основа на осите и стойностите на различните планове, избрани при заснемането на видеоклипа и въз основа на техники за монтаж и ритми.

Prélude à la mer е възвишена музикална поема за ефимерността, отсъствието и изчезването.

Хореографията на Анне Тереза Де Киресмакер, съживена от двама изпълнители, Марк Лоримър и Синтия Лоемий, се изправя пред суровостта на катастрофална сцена: изчезващото Аралско море. Танцът проследява движенията на своята ненаситност, скитайки по следите, оставени от това, което някога е било море – солена степ, пейзажи с напукана почва, пясъчни бури, гробище на корабни останки, фарове в средата на пустинни и призрачни села, покрити с пясък от вятъра. 

Когато най-накрая танцът достига днешния бряг на финалния кадър във филма, образът на морето от своя страна изчезва и постепенно се разтваря в бяла светлина.

Видеото гледайте тук:

https://www.numeridanse.tv/videotheque-danse/prelude-la-mer

_________________

Трета част от колекцията OUTDOOR DANCES очаквайте скоро.