unnamed 1 300x300 1 ХРОМА

6 октомври, 19:30 – 20:40 

7 октомври, 19:30 – 20:40 

Широ Такатани/ Dumb Type (Япония)

Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив

 

Цветовете, казват, са красивата подправка на живота. Но дали днес, след като сме уловили всички нюанси, тонове и светлосенки във висока резолюция, не се оказваме пленени от дигиталните образи? Японският спектакъл ХРОМА е танц на светлина и сенки, в който визуалните ефекти и мащабната графика следват всяка стъпка на изпълнителите на сцената, сякаш за да надделеят и да ги погълнат.

Хореографът Широ Такатани подчинява законите на физиката и съвременните оптически технологии, за да предизвика зрителите да потърсят смисъл в стотиците изображения, които виждат на екрана всеки ден. Защото така, всъщност, виждаме и създаваме света около нас.

Такатани се вдъхновява първо от музиката на Саймън Фишър Търнър, а след това от последната творба на английския режисьор Дерек Джарман – „ХРОМА: Книга на цветовете“ (1994). Подобно на книгата, спектакълът е изпълнен с поезия, анекдоти, цитати от Аристотел, Леонардо, Нютон, Гьоте, Витгенщайн и други известни личности, както и с размишления върху загубата на зрение, което не се изчерпва само с факта, че самият Джарман ослепява заради СПИН.

Сценографията отпраща стрелата на времето в обратен ход, поставяйки Началото ѝ в желанието за освобождение на човека от смъртта (Отвори очите си) и се връща назад през моментите от деня, от един цял живот, до самото раждане (Обратна връзка).

Хореографът за ХРОМА

Човешкото същество има представа само за настоящето измерение на времето, само за ограничени парченца от пространството. Докато растем, осъзнаваме колко миниатюрно е съществуването ни и как сме поставени в белия простор, подобно на точица в безкрая. Опитваме се да осъзнаем къде се намираме, но се оказваме в лабиринт от прави линии, захвърлени във времето и пространството. Единственият начин да се ориентираме са събитията.

Приемайки тази несигурност и скъсвайки с неспирния поток на историята, която се основава върху връзки между отделните събития, насочваме вниманието си върху това да представим красивото във всекидневието.

Темата на нашия експериментален спектакъл е: „Как оценяваме образа и звука сега?“

Откакто дигиталните технологии изместиха аналоговите, ние сме благословени със звук и картина с висока резолюция. Как обаче да открием отново съдържанието в тях? И дали не сме го забравили? Подобно на Спиноза, който шлифова лупите на очилата си, за да види света в цялата му красота, днес боравим с нови технологии, които съвсем скоро ще ни позволят да уловим всеки един момент и да вникнем в най-дребните му детайли.

Дори и така, пак ще достигнем единствено до една убедителна фасада, а не до искрената, понякога и плашеща, красота на реалността. ХРОМА не се основава върху сюжетност, а е по–скоро експеримент, който цели да преоткрие изкуството като чисто изживяване.

Широ Такатани

Широ Такатани е артист-импровизатор, завършил Академията по изкуства в Киото и съосновател на колектива Dumb Type през 1984 г. Японецът успява да пробие още с първата си самостоятелна инсталация – „Ледени кадри“ (1998 г.), която предизвиква интереса на множество музеи, фестивали и театри по целия свят.

Освен всички заявки, Такатани е поканен от Латвийския природонаучен музей в Рига да създаде две видео инсталации за груповата изложба „Разговори със сняг и лед“, посветена на научния труд на Укичиро Накая през 2005 г. Впоследствие изложбата е номинирана за Награда „Декарт“ в сферата Обяснение на научни феномени през 2007 г.

След това Такатани участва в 3-седмична британска полярна експедиция заедно с изследователи, писатели, журналисти и други артисти от различни държави, работещи по проблема за климатичните промени. В резултат от пътуването се създава групова изложба, представена в Националния музей за развиваща се наука и иновации в Токио през 2008 г.  Творби на Такатани са представени във Великобритания, Франция, Обединените арабски емирства и още редица държави, а други негови произведения са част от фондове на музеи по света.

Такатани създава и продуцира 3 театрално-танцови спектакъла – “La chambre claire“ (2008), който отпраща към книга на Ролан Барт „Записка за фотографията”; “CHROMA” (2012), вдъхновен от книгата на Дерек Джарман „ХРОМА: Книга на цветовете“, с авторската музика на Самън Фишър Търнър; „ST/LL“ (2015), в който изследва дали въобще изкуството или науката биха могли да изразят наистина света.

През 1990 г. японецът участва в творческия проект „Маркирането на Гронинген“ (Stadsmarkeringen Groningen), ръководен от известния архитект Даниел Либескинд по случай 950-та годишнина от основаването на Гронинген (Холандия). През 1998 г. е поканен от Art Zoyd и Lille National Orchestra да създаде видео за творба от цикъла „Опасни видения“ – проект, който съчетава симфонична музика, нови музикални технологии и визуални изкуства. В този период Такатани се запознава с музиканта Руичи Сакамото, което поставя началото на едно изключително сътрудничество между двамата.

Заедно създават инсталацията “LIFE–fluid, invisible, inaudible…” (2007) в центъра за медийни изкуства „Ямагучи“  (YCAM) и в Музея за съвременно изкуство в Токио. Такатани и Сакамото участват в 3 спектакъла, създадени от Мориаки Ватанаби – Project Mallarmé I, II и III, които съчетават текст, музика, театър и танц и биват представени в Центъра за изпълнителски изкуства в Киото – Shunjuza, в периода 2010–2012.

През 2013 и 2014 двамата, с участието на изпълнителя Мансай Номура, представят спектакъла “LIFE WELL”, в центъра „Ямагучи“ по случай 10-та му годишнина, инсталация със същото име и още една нова, носеща името “water state 1”. Освен това, Такатани става артистичен директор на проекта на Сакамото “Forest Symphony” през 2013, и работят заедно отново за специална версия на “LIFE-WELL”, поръчана за 20-та годишнина на Park Hyatt в Токио през 2014 и създават заедно инсталацията PLANKTON – A Drifting World at the Origine of Life с Кристиан Сардет през 2016.

Такатани сътрудничи и със скулпторката Фужико Накаиа в рамките на първото издание на Международното биенале във Валенсия през 2001 г. – външната инсталация IRIS на пристанището на града. По-късно Такатани подписва още два договора за мащабни инсталации с нея – CLOUD FOREST (2010), в и извън Центъра Ямагучи за медии и изкуства (YCAM); и скулптурата в Националния исторически парк Асука в Нара.

Освен всички останали съвместни проекти, в които се включва, Такатани участва и в изложбата Kichizaemon X през (2012–2013), която съдържа изображения, проектирани върху глинени съдове, направени от Раку Кичиземон XV в Музея на изкуствата на Сагава. Той се подписва под видео инсталацията “Mar”s с Хавиер Барал за международния фестивал за фотография Kyotographie в Музея в Киото. Взема участие и в няколко спектакъла с изпълнителя Менсай Номура, Sanbaso / Eclipse и Boléro, и двата представени в Музея за съвременно изкуство в Токио (MOT); и Aoi no ue, The Double Shadow, създаден от Ватанаби Мориаки в Центъра за изпълнителски изкуства в Киото – Shunjuza.

Работата на Такатани е представяна в Martin-Gropius-Bau (Берлин), Israel Museum (Йерусалим), Romaeuropa festival / MACRO (Рим), Royal Academy of Arts (Лондон), Musée d’art contemporain de Lyon (Лион), GREC (Барселона), Festival de Otoño (Мадрид), Музея за съвременно изкуство в Токио (Токио), Лил 2004 – Европейска столица на културата, NTT InterCommunication Center –ICC (Токио), Центъра Ямагучи за медии и изкуства (YCAM).

През 2015 Такатани получава 65–та Награда за изящни изкуства, категория Медийни изкуства, от Министерство на образованието в Япония.

Dumb Type

Артистичният колектив Dumb Type е основан в Киото през 1984-та година от пъстра група творци – танцьори, актьори, музиканти, архитекти, програмисти и други. Именно на това се дължи разнообразието в техните продукции през годините – танцови спектакли, арт инсталации, пърформанси, аудио-визуални програми. Независимо от формата, същината отчетливо попада върху социалната и политическа апатия, върху технологичната реалност в глобален, а не просто в локален мащаб. Неслучайно покойният артистичен директор на Dumb Type Тейжи Фурухаши е изявен активист в борбата срещу ХИВ/СПИН.

Dumb Type обикаля света, представяйки мултидисциплинарния си стил с творби като „Живот на удоволствието“ (1988), „pH“ (1990–1995) и „S/N“ (1992–1996). След смъртта Фурухаши, през 1995-та година, част от членовете напускат компанията, а на тяхно място идват нови, например композиторът Риоджи Икеда. Групата продължава дейността си под ръководството на Широ Такатани и създава спектаклите „Или“ (1997–1999), „Меморандум“ (1999–2003), „Пътуване“ (2002–2009) и свързани с тях едноименни инсталации.

Продължителност: 70 минути

Артистичен директор: Широ Такатани

Изпълнители: Мисако Ябючи, Юко Хирай, Оливер Балзарини, Алфред Бирнбаум

Музика: Саймън Фишър Търнър, Такуя Минами, Марихико Нара

Светлина: Юкико Йошимото

Сценичен директор: Со Озаки

Media authoring: Кен Фурудате

Технически директор: Томас Лебланк

Видео и звуков техник: Сатоши Хама

Светлинен  техник: Казуя Йошида

Асистент видео и програмиране: Йо Шираки

Концептуално сътрудничество: Хиромаса Томари

Директор на компанията: Йоко Такатани (dumb type office Ltd.)

Гласове (по реда на поява): Паолино Акола (Аристотел, Леонардо), Марк Робинсън
(Нютон), Маркус Тинес (Гьоте), Алфред Бирнбаум (Витгенщайн, Джарман), Джаспър Фишър Търнър

Продуцент: dumb type office Ltd.

Копродуцент: Център за изпълнителски изкуства – Biwako Hall, Шига (Япония)

Подкрепени от: Фондация The Saison ( грант по проект за международно сътрудничество 2011-2013)

Турнето е организирано от: Epidemic – Richard Castelli, Чара Скиадери, Флорънс Бърдхауд, Клер Дюго

Снимки: Основно изображение от ©Kazuo Fukunaga, първите 3 снимки от ©Yoshikazu Inoue, останалите от ©Kazuo Fukunaga

По вдъхновение от „Хрома: Книга на цветовете“ (Century, 1993) на Дерек Джарман, с благодарност към The Estate of Derek Jarman

С подкрепата на EU JAPAN FEST в партньорство с ОФ Пловдив 2019, Посолство на Япония в София, Клуб Приятели на Япония в България, Agency for Cultural Affairs Government of Japan за фискалната 2017 година и Japan Foundation.

japan ХРОМА