BEST REGARDS
МАРКО Д'АГОСТИН (ИТАЛИЯ)
24.05.2023, Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив
Начало: 19:30
Спектакълът е на английски език, без превод на български.
Има писма, които остават без отговор. Послания, които други чуват години по-късно.
Танцът обаче ще бъде видян като почит към една угаснала звезда и като размисъл за неизречените думи, закъснелите сбогувания и пропуснатите мигове. Помнейки завета да оставиш всичко на сцената, безусловно и неудържимо, италианският хореограф Марко Д’Агостин посвещава спектакъла BEST REGARDS на Найджъл Чарнок, британската легенда на изпълнителските изкуства. Бунтар, експериментатор, ментор и вдъхновител, Чарнок прави революция в танца, театъра и пърформанса, оставайки ярка следа.
След като се запознават през 2010-а и работят заедно, Марко Д’Агостин променя изцяло своите възгледи като хореограф и изпълнител – на сцената лимитите не съществуват, там няма невъзможни неща. BEST REGARDS неговото е танцово сбогуване с Чарнок, но и преклонение пред любовта към танца, към готовността да гориш всеки път, когато стъпиш на сцената.
Скъпи Н,
Ти ми идваше твърде много.
Беше прекалено смешен.
И не просто смешен, нали знаеш, но:
глуповато смешен, остроумно смешен,
язвително смешен, покъртително смешен, яростно смешен,
отчайващо смешен, плашещо смешен.
Също и прекалено физически.
Да, твърде физически донякъде.
Твърде телесен, присъствен.
Твърде плътско, за да бъде театър,
и твърде забавно, за да бъде сериозно.
– Уенди Хюстън, писмо до Найджъл Чарнок
Така Хюстън се сбогува със своя приятел и колега Найджъл Чарнок няколко дни след смъртта му през 2012-а. Чарнок е сред съоснователите на компанията – пионер за физически театър DV8 през 80-те години на миналия век. По-късно той се отдава на собствените си творчески търсения, като създава и представя внушителна серия от солови спектакли. Той беше “твърде много” за хората, които го бяха срещнали, както пише Хюстън.
Със своите изяви – хиперкинетични експлозии, в които пеене, танцуване, крещене, измислици и пърформанс се преплитат върху бездънна празнота – той разшири границите на съвременния танц и сякаш изцяло въплъти възможността за изкуство, която писателят Дейвид Фостър Уолъс нарече „провалено забавление“. Всичко в Чарнок беше енергия, желание, воля. И все пак, както отчаяно повтаря в солото си One Dixon Road, „няма нищо друго, няма нищо, нищо“.
“BEST REGARDS е писмо 8 години по-късно до човек, който не може да отговори. Това е начин да кажа:
Скъпи Н, и аз исках да бъда твърде много.
Както отбелязва Отавио Фатика, превеждайки епистоларната кореспонденция между Лоуел и Бишоп, „доставените твърде късно писма укоряват времето, че не е онази неотклонна продължителност, за каквато го мислим, а по-скоро е съзвездие, млечен път на миговете“.
Всяко писмо тръгва от едно настояще към друго, което може да не го чака. Сега отправям покана към публиката. Нека всички заедно да пеем за нашата носталгия, на недошлите навреме, за да кажат това, което искат. В сянката на изтеклото минало и под светлината, която Найджъл продължава да хвърля на сцената, нека накараме този настойчив рефрен да отеква, нека разгърнем празен лист хартия пред очите си и се запитаме: как искаме да започнем да пишем това невъзможно писмо?”
– Марко Д-Агостин
ОТЗИВИ
„Бижу“ – Росита Бойсо, Le Monde
„Неудържима заря на таланта… BEST REGARDS, както се
видя на авангардната му премиера, притежава всичко нужно, за да се превърне в успех” – Серджо Тромбета, La Stampa
„Умно и меланхолично произведение, фино и страстно“ – Лаура Бевионе, paneacquaculture
МАРКО Д`АГОСТИН
Марко Д’Агостин е италиански артист в областта на танца и пърформанса, носител на наградата наградата UBU за най-добър изпълнител под 35 години. Той е асоцииран артист в Piccolo Teatro в Милано (2022-2024).
Работата му поставя под въпрос ролята и работата на паметта и се фокусира върху връзката между изпълнител и зрител. Танцът, подобно на сложна географска карта, в която звуците, думите и движенията постоянно се преплитат, се стреми към емоционален компромис между изпълняващите и гледащите го.
След обучение при международно признати майстори (Ясмина Годер, Найджъл Чарнок, Розмари Бътчър, Уенди Хюстън, Емио Греко), той започва кариерата си като изпълнителни, танцувайки за имена като Клаудия Кастелучи /Socìetas Raffaello Sanzio, Алесандро Скиарони, Лиз Санторо, Ирис Ерез, Табеа Мартин.
От 2010-а развива собствена хореографски дейност, участвайки в множество международни проекти, сред които ChoreoRoam Europe, Act Your Age, Triptych. Два пъти е отличен сред приоритетните компании на Европейската мрежа Aerowaves. Представя свои творби на многобройни фестивали и сцени (Фестивала Les Rencontres Chorégraphiques Internationales de la Seine-Saint-Denis, Théatre de La Ville в Париж, Les Brigittines в Брюксел, The Place Theater в Лондон, Sala Hiroshima в Барселона, Tanzhaus в Цюрих, Schaubühne в Лайпциг, Културен център Pompeia в Сао Паоло, фестивала в Сантарканджело, Romaeuropa, VIE Festival, Torinodanza, OperaEstate и други.
От 2019-а досега, след покана от Борис Шармац, Марко е един от участниците в проекта XX танцьори за ХХ век, в който изпълнява репертоара с баварския и тиролски танц Шуплатлер от „Фолклор“ на Алесандро Скиарони. Мари Шуинар, директор на Биеналето на танца във Венеция, кани Марко да създаде нова творба за танцьорите от Колежа на Биеналето през 2020-а.
Марко Д’Агостин е сред от основателите на VAN, изтъкната организация за танцови продукции, която от 2015-а получава подкрепата на Министерството на културата и културното наследство на Италия.
НАГРАДИ
Premio UBU – най-добър изпълнител под 35 години (2018)
Teatro Libero di Palermo – BEFestival (2017)
Re)connaissance, Grénoble – 2-ра награда (2017)
Premio Prospettiva Danza (2012)
Premio Scenario – специално отличие (2011)
Награда Gd’A Veneto (2010)
КРЕДИТИ:
performed by : Marco D’Agostin
sound, graphics: LSKA
texts : Chiara Bersani, Marco D’Agostin, Azzurra D’Agostino, Wendy Houstoun
lights: Giulia Pastore
scenes: Simone Spanghero, Andrea Sanson
scientific advice: The Nigel Charnock Archive, Roberto Casarotto
dramaturgical advice: Chiara Bersani, Claudio Cirri, Alessandro Sciarroni
technical advice: Eleonora Diana, Luca Poncetta, Paola Villani
movement coach: Marta Ciappina
care, promotion, translations: Damien Modolo
technical care: Paolo Tizianel
photo and video: Alice Brazzit
organization and administration: Eleonora Cavallo, Federica Giuliano
produced by: VAN
coproduced by: KLAP Maison pour la danse à Marseille, Rencontres Chorégraphiques Internationales de Seine Saint-Denis, CCN2 Centre chorégraphique national de Grénoble, ERT – Emilia Romagna Teatro Fondazione
supported by: Points-Communs – Scène Nationale Cergy-Pontoise, Centrale Fies, Marche Teatro/inTeatro Festival, the WorkRoom (Fattoria Vittadini), Teatro Comunale di Vicenza, L’Arboreto – Mondaino, ARTEFICI.ResidenzeCreativeFvg di ArtistiAssociati
