ONE FOR ALL

Димитрис Папайоану: разкодирането на живота

Untitled 2 ДИМИТРИС ПАПАЙОАНУ

© Julian Mommert

Текст: Цветана Георгиева

Има рядка порода артисти, за които всички комплименти и овации са заслужени, а суперлативите всеки път – оправдавани. Сред тях е Димитрис Папайоану – провокатор, магьосник, жонгльор на образите и символите, нов вид художник. 

Едва ли има смисъл да преповтаряме неговите постижения. Нито да изреждаме неговите награди и отличия. Дори ласкавите цитати на критиците не са важни. Всеки, който е гледал на живо спектаклите на гръцката звезда, знае защо. Рафинирана и деликатна, неговата философска естетика не може да се обърка, не може да се сравни с нищо друго – и така остава дълбоко в душата на всеки зрител. Защо Папайоану е толкова влиятелен артист? Можем ли да се опитаме да разкодираме неговия уникален творчески език?

Изходната точка – идентичността

Папайоану често признава в интервюта, че се вдъхновява от древногръцките митове, защото в тях се съдържа универсално знание, онова зрънце истина за живота, правдата, чувствата, взаимоотношенията, делата… Макар остарели, даже ретроградни, митовете са ориентир в човешката култура. Така през годините, особено видно в двете интерпретации на МЕДЕЯ, Папайоану оформя неподражаем творчески почерк, смесващ похвати от авангардното сценично изкуство с концепции от гръцкото наследство и идентичност. Една жива поезия за вечните теми.

Смятан за радикален в зората на своята кариера в полето на пърформанса, Папайоану е пестелив в употребата на агресивни инструменти на въздействието, като например ярки светлинни ефекти и поглъщащи компютърни визуализации. Може да се каже, че той не залага хай-тек взривове за сетивата на публиката. Но пък й предлага многопластова динамика на сценичното действие, в което красотата присъства с естественост и лекота, подобно на полъх от парфюм. По-скоро Папайоану показва една фина, наситена с детайли и внимателно аранжирана естетика, досущ като древногръцка скулптура, така че да остави на зрителя пространство и време да преживява.

Това е така, защото всяка негова творба е опит за осмисляне на живота. Същото важи и за най-новата му продукция – НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ, чиято дългоочаквана премиера се състоя на Биеналето на танца в Лион и предизвика възторжени реакции. Вдъхновен от специфичната за молците линия на движение по посока на светлината, спектакълът на пръв поглед чертае  портрет на човешкото съществуване във вечен стремеж към светлината. Дали обаче понякога, опитвайки да се избавим от тъмното, изгаряме, също както молците пламват в огъня и допира до електрическите крушки? Отговорът със сигурност не е еднозначен, защото и тази творба, подобно на предишните, е като пъзел от послания, които всеки е свободен да открива за себе си. 

Transverse Orientation 2021 Dimitris Papaioannou photo ©Julian Mommert 20201211 JCM 85990 scaled ДИМИТРИС ПАПАЙОАНУ

© Julian Mommert

Митовете и архетипите

В НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ ясно виждаме архетипа на бика, тоест грубата, първична и агресивна мъжественост, която вирее в днешното общество. Това е, ако щете, сценичната версия на Минотавъра, който Тезей убива в лабиринта на двореца Кносос на о-в Крит. Но Тезей на Папайоану не би отнел живота на чудовищния Минотавър с омраза и ярост, а с нежност и милосърдие. Да, изпълнителите въплъщават митичните герои, но в нов прочит, в нов контекст. Да, митовете ще оживеят и ще погинат еднакво величествено на сцената, но не е ли именно това силата им? Да се възраждат отново. И отново.

Митът за Сизиф оживява в STILL LIFE (2014), но зад него всъщност прозира историята на всеки един от нас, тук и сега. Както би обобщил Камю в едноименната книга – животът е непрекъсната борба и абсурдна върволица от възходи и падения, но си струва да бъде живян. Дали ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ играе с концепцията за времето и сезоните, за да дойде сцената с  жътварката, която прибира самия живот, изобразен в житните стръкове, хвърлени преди това като стрели в битка. Или това е самата Деметра, богинята на плодородието, скърбяща за своята единствена дъщеря, отвлечена, за да стане кралица на подземното царство? 

Untitled 1 ДИМИТРИС ПАПАЙОАНУ

2 ДИМИТРИС ПАПАЙОАНУ

3 ДИМИТРИС ПАПАЙОАНУ

© Julian Mommert

Символите и алегоричните фигури

Творбите на Папайоану са наситени със символни образи и жестове, в които са кодирани емоции и интерпретации. Това е торбата с кости във ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ, която изпълнителят хвърля пред сцената, за да покаже колко нетраен е животът. Това е измиването на краката в PRIMAL MATTER, съвсем по християнски, очистващо прегрешенията и вещаещо път напред. Това са рамките и подвижните плоскости, материализиращи самото съществуване като празна канава за рисуване. Това са корените в обувките на изпълнителите и „тежестта“ на стъпките им – същински артефакти за нашия престой на земята.

Говорейки за архетипите в творчеството на Папайоану, друг пример е кентавърът от човешки крайници – визуална репрезентация на човешкото, което все още не е освободило от животинските инстинкти. В PRIMAL MATTER (2012) пък на преден план е конфликтът между разума и тялото. Разумът е самият Папайоану – костюмиран, грижовен, командващ. Михалис Теофанос е тялото – голо, първично, идентично по размери и форми, подчиняващо се и съпротивляващо се на разума. Тази колаборация между черния костюм и голото тяло е знакова в творчеството на Папайоану. Тя продължава и в INK (2020), но през призмата на темата за наследствеността и връзката между баща и син.

Реалната илюзия и сценографията

Продукциите на Димитрис Папайоану са сетивна хармония, която отнася зрителя в реална илюзия. Разпадащи се декори, спускащи се предмети от въздуха, изникващи от пода тела, предизвикване на дъжд и прекосяване на морета – това са елементи от неговото творчество, които особено въздействат. Същото се отнася и за способността на артистите да изпълняват циркови и акробатични номера с невероятна сила и пластика. И ако танцът е жива картина в света на Папайоану, то нейната рамка е сценографията. От първите големи продукции до днес, сценографията на гръцкия артист е активен участник в представлението. 

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ впечатли с наклонена сценична конструкция с подвижни плоскости, скрити входове и изходи, даже и аквариум. По замисъл и техническа сложност самата сценография е произведение на изкуството. STILL LIFE пък представя огромна матова сфера, специално изработен постамент и естествени материали.

В SINCE SHE (2018),първата творба от гостуващ хореограф, създадена за легендарната трупа на Пина Бауш във Вупертал, Папайоану използва масивна сценография, като включва и десетки столове. Танцьорите балансират върху тях – сцената е препратка не само към Café Müller, знаковата творба на Бауш, но към детството й, когато тя имала навик да се крие под столовете и масите в ресторанта на своите родители.

В PRIMAL MATTER Папайоану има нужда само от бял екран, постамент, дървена рамка, маса и вода. Подобна е сценографията в INK, чийто минимализъм не просто отнема, а засилва ефектите от събитията на сцената. Бял екран има и в НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ, което по признанията на самия хореограф е рискован избор за традиционно тъмните театрални сцени. Причината е, че се получава пределна видимост от страната на публиката и даже най-малкият пропуск не би убегнал на никого. Гръцкият артист обаче никога не е показвал, че се притеснява от трудностите, а перфекционизмът му се забелязва и от най-предубедения зрител.

В други творби Папайоану избира драматична тъмнина, раздирана от ярък сноп светлина върху конкретен обект на сценичното действие. Дали този контраст е препратка към гениалните художници Караваджо или Рембранд, или към нещо друго? Всъщност, не е важно. Защото сценичната поезия на Димитрис Папайоану е толкова идейно и визуално наситена, че едно и също представление поражда десетки, дори стотици интерпретации. И тъкмо това е голямата следа, която прочутият грък оставя след себе си. Ето защо най-добре лично се срещнете с него. 

Очакват ви митични създания, изящни движения, безкомпромисна сценография, оптическа илюзия, доза хумор и абсурд. Очаква ви звездопад от асоциации и фантазии, които ще ви предизвикат да ги припознаете. Това са част от причините защо творбите на Папайоану са шедьоври. Те омагьосват публиката десетилетия наред – от ъндърграунда до Олимпийския стадион в Атина, от празните гаражни пространства до най-големите световни театри и фестивали, от оскъдни до колосални бюджети. Те честват вечността. Те разкодират живота.

by julian mommert ДИМИТРИС ПАПАЙОАНУ

© Julian Mommert

Гледайте НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ  на 9, 10, 11 и 12 октомври в Дом на културата „Борис Христов“ – Пловдив.

Представянето на НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ  се реализира с подкрепата на Министерството на културата.

Спектакълът е част от тазгодишния ФОКУС ГЪРЦИЯ, който се реализира с подкрепата на ONASSIS STEGI, Атина

Платформата ONE FOR ALL представя видео съдържание и полезна информация за света на съвременното танцово изкуство. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд “Култура”.

Dimitris Fb cover 3 ДИМИТРИС ПАПАЙОАНУ

Виж още от ONE FOR ALL