ДРАКОНИ

ЕЪН-МИ А (ЮЖНА КОРЕЯ)

03.06.2022 – 19:30

ДК “Борис Христов”, Пловдив

Продължителност: 70 мин.

Препоръчителна възраст: 10+

Спектакълът е достъпен за лица с намалена подвижност

Учител, покровител, господар, Бог.
Злодей, покорител, господар, Бог.
Ако в Европа се страхуват от дракони, в Азия танцуват с тях.

Драконът битува в небесата в противоположи роли и значения на Изток и на Запад. Непреходен символ, Драконът събира в себе си добродетели и страх, съзидание и опустошение, живот и смърт. Почитан в толкова различни крайности в различните посоки на света, Драконът е митологичен фундамент на идентичности, вярвания, обреди, изкуството, дори и поп културата. И ако митовете не подлежат на оспорване и поправка, защото съществуват, за да се прераждат отново и отново, то това не важи съвсем за всесилния и мъдър Дракон. Във внушителния спектакъл на хореографа Еън-Ми А виждаме Дракона като символ на ново начало, като общо кратно на няколко азиатски култури и като шанс за общ прочит на надеждата в противоречия и обезсърчен свят, в който живеем.

На сцената осем азиатски танцьори, родени в годината на Дракона в зората на новото хилядолетие, използват своите тела и идентичности, за да нарисуват портрет на съвременна Азия. Но и на глобализирания днешен свят, в който просперитетът далеч не е широко споделен, възможностите – не толкова равни, културите – не толкова отворени, оптимизмът – не толкова смел.

Между традициите и бъдещето на сцената, други шестима танцьори се включват под формата на холограми. Защото технологиите правят не по-малко чудеса от драконите. Знаково име за корейския авангард на сцената на съвременните изпълнителски изкуства, Еън-Ми А отново показва своя непринуден, но изключително техничен танцов език, обогатен с фантастични проекции, екстравагантни костюми и форми, ярки цветове и музика. В ДРАКОНИ виждаме нейното умение да намира красотата в контраста и свободата да тества лимитите в танцовото изкуство.

Описван като “драконов танц в гръмотевична буря”, спектакълът носи преди всичко надежда, че човечеството има нужната сила и смелост да преодолее глобалните катаклизми, които бушуват пред него. Именно заради надеждата, Еън-Ми А кани драконите да танцуват на сцената – поколението Z, новите пораснали възрастни. Сега е техният ред да намерят нов път напред.

В свят, до известна степен вече доминиран от азиатската съвременна поп култура (от BTS до Black Pink и Squid Game), новият спектакъл на Еън-Ми А демонстрира как младото поколение успява да намери място на традиционния корейски танц в съвременната поп култура. В ДРАКОНИ участват 13 танцьори-представители на поколението Z, които идват от Япония, Индонезия, Тайван, Южна Кoрея и Малайзия, 6 от които ще видим на сцената под формата на холограми. Заедно те създават ново време-пространство, обитавано от митичния Дракон. Фигура, която в азиатската култура е символ на трансцендентната сила, радостта и късмета, а в западния свят – свързвана с образа на злото, което трябва да бъде победено. И така, тонът е зададен за завладяващо, бурлеско и понякога безтегловно изпълнение, наподобяващо калейдоскоп от форми, цветове и ритми, в екстравагантния стил, който е запазената марка на “непослушното дете” на корейския танц.

“Работих усилено, изследвайки много различни региони на Азия, за да намеря и разбера по-добре танцьорите, родени след 2000-ната година и навършването на пълнолетие в свят, вече управляван от технологиите.“ – споделя Еън-Ми А. Заключението: в Азия поколението Z се справя с бъдещето с радост и ентусиазъм.

“Еън-Ми А е бъдещето.” – The Korean Times

“Смесвайки традиционни корейски танци и съвременни западни техники, хореографията, декорът и дизайнът на костюмите на Еън-Ми А представят откровен личен стил, който противопоставя физическата игривост и хумора срещу строгия интелект. Подобно на работата на нейната близка приятелка Пина Бауш, работата на Еън-Ми А ни завладява от самото начало, преминавайки от бързо към бавно, от пълзене до летене, разбъркване до подскачане.“ The Guardian

ЗА ДРАКОНИТЕ | БЕЛЕЖКА ОТ ХОРЕОГРАФА

“Драконите от Изтока, например, винаги са се различавали от драконите на Запада, има регионални различия във външния вид, както и в характера дори сред драконите от Изтока. Това, което остава последователно във всички контексти, е бриколажният произход на звяра – съвкупност от различни животни, които съставят основните му анатомични части и специални характеристики. И когато се вгледаме, всъщност разделяйки емблематичните структури на смисъла около този съставен образ, откриваме две неща: първо – дълбокият страх от съдбата, това, което е твърде мощно, за да бъде контролирано с нашата чисто човешка сила; и второ, очакването и стремежът към изграждане на наистина неограничен потенциал.

Във всеки културен пейзаж, вкоренен в християнството, разбира се, такова същество може да бъде само чудовище, което трябва да бъде унищожено. Но в повечето други области на света драконът отдавна функционира като символ на трансцендентна сила и мъдрост, способен да дарява човечеството със силата и смелостта, необходими за преодоляване на големите световни катаклизми. Да не говорим за гъвкавостта и устойчивостта за приспособяване и процъфтяване сред бързите промени. 

Имайки предвид тези термини, тогава как да разбираме дракона? „Ние“, тоест днешните, които се оказваме разочаровани от обещанието за споделен просперитет чрез глобализацията; „ние“, които се страхуваме да не знаем какво ни предстои; „ние“, които загубихме тези искрящи визии на ХХ век за бъдещето. Ако трябва да си представим истински дракон от 20-те години на нашия век, да речем, който гледа напред към 22-ри век, как би трябвало да изглежда той? Ами ако успеем да се освободим от калъпите на традицията, тези окови на одобрение и безопасност, които приемат формата на безкрайно претълкуване, и да създадем изцяло ново чудовище на безкрайна трансформация, изригващо пламъци в бъдещето – какво би могло да бъде това?

Докато културната хомогенизация, която е резултат от нашата обща реалност на смартфони и глобализация, е неоспорима, но в същото време все още различните регионални танцови традиции в цяла Азия продължават да се предават от всеки по свой собствен начин и че дори привидно сходни съвременни народни танцови култури всъщност се разгръщат по уникален начин. Бях твърдо решена да създам, използвайки жизнеността на тези танцьори, ново време-пространство на дракона, което да ни насочи към бъдеще, което никога досега не сме виждали. Шестима млади танцьори долетяха от пет различни страни в Азия, събирайки наследството на телата си и чрез процеса на прожекция върху всяко екранно тяло, всъщност изследвайки нови слоеве и топографии, за да изградят нова вселена на Дракона… В точката, където самият свят прелива, където мястото става момент и моментът става място – тук всичко става възможно.”

ЗА ЕЪН-МИ А:

Свобода и креативност, изтласкани до най неочакваните си граници

“Ах, прочутият пай с яйчен крем, конфронтацията „между традицията и модерността“… Колко творци са се борили да намерят начин да опишат това, което в крайна сметка е съдбата на всеки художник? От една страна да знае, разбира, интегрира това, което древните са практикували; а от друга да ги забрави, да ги преодолее и да се надява да открие нещо ново.“

С тази нагласа Еън-Ми А открива нови, неочаквани и вълнуващи артистични пътеки. Нейният маршрут е белязан както от изучаването и изследването на шаманската традиция, така и от многото години, прекарани в Ню Йорк с Пина Бауш (която я кани много пъти във Вупертал). Тя е космополит, фигура от авангарда, но също така и хореограф на официалната церемония по откриването на Световното първенство по футбол през 2002 г. в Тегу (Корея) и с покани от най-големите фестивали и театри в света. Еън-Ми А знае как да представи красотата на контраста, да прекосява точки, да играе с най-ярките цветове, преди да премине към най тържествена строгост и да се заиграе с най- фините нюанси на андрогинността. 

„Аз съм хореограф, който танцува, създава костюми, декори и върши ръчен труд. Това е моята техника за оцеляване в капиталистическото общество. Аз съм танцьор и предавам щастие, което не може да се купи с пари. Това е моя отговорност, както и радост. Сътрудничеството е моят начин да балансирам с други творци от различни жанрове.“ – споделя Еън-Ми А в интервю пред Korean Times.

Като студентка тя участва в демонстрациите, които слагат край на военния режим в Южна Корея. Завършва изящни изкуства в прочутия университет Ewha Womans в Сеул, а същевременно изучава и традиционни корейски танци. Един ден среща по улиците на Сеул шаман, който танцува и пее с цялата си вътрешна сила. Тогава разбира, че трябва да създава автентично изкуство, идващо само от самата нея. В последствие се установява в Ню Йорк, където продължава обучението си в Tisch School of the Arts и започва да се занимава професионално със съвременен танц. Еън-Ми А прави своя дебют с „Paper Steps“ и основа компанията си Eun Me Ahn Company през 1988 г. Оттогава създава танцови спектакли, които включват професионални танцьори, както и непрофесионални изпълнители като възрастни жени в „Dancing Grandmothers“ и хора, страдащи от джуджество в „Daeshim Dance.“ През 2000 г. получава предложение да управлява националната компания за съвременен танц в Корея, в която участват четиридесет и пет танцьори. Тя скоростно печели любовта на публиката, въвеждайки вселена от цветове, хумор и радост.

Във Франция екстравагантният й стил е открит през 2013 г. със спектакъла Princess Bari. След това тя става редовен гост на фестивала Paris Quartier d’Été и на Théâtre de la Ville, които представят поредица от творби, от Dancing Grandmothers до Dancing Teen Teen, които са актуална снимка на съвременното общество в Южна Корея.  

През 2015-2016 година Франция и Южна Корея отпразнуват 130 години от началото на дипломатическите си отношения със специално събитие – l’Année France-Corée 2015- 2016 (Годината Франция-Корея 2015-2016). В този период Еън-Ми А печели престижната награда Prix Culturel France-Corée 2015 за приноса си към разпространяването на съвременния корейски танц във Франция, връчена от Посланика на Република Корея във Франция. През 2018 година отново приковава световното внимание с интерпретацията си на севернокорейски танц (North Korea Dance by Eun-me Ahn), който от десетилетия е невидим на международната танцова сцена, а през същата година става и първият асоцииран артист на престижния Театър дьо ла Вил в Париж от азиатска държава.

КРЕДИТИ:

Хореография: Eun-Me Ahn

Music: Young-Gyu Jang

Костъми и сценография: Eun-Me Ahn

Светлинен дизайн: Jinyoung Jang

Видео: Taeseok Lee

Моушън дизайн: Taeseok Lee, Minjeong Lee (Addnine) Creation technical director: Jimyung Kim

Изпълнители на сцена: Eun-Me Ahn, Daeun Jeong, Hyekyoung Kim, Minjoo Lee, Sooeon Choi, Taemin Eom, Donguk Lee, Jaeyun Lee

Изпълнители-холограми: Nur Syahidah Binti Hazmi (Malaisia), Akari Takahashi (Japan), Jiwan Jung (South Korea), Siko Setyanto, Dwi Nusa Aji Winarno (Indonésie), Guan Ting Zhou (Taiwan)

Продукция: Eun-Me Ahn Company, Gadja Productions

Копродукция:: Yeongdeungpo Cultural Foundation (Korea), Busan Cultural Center (Korea), Théâtre de la Ville – Paris (France), Biennale de la Danse de Lyon (France), Festspielhaus St. Pölten (Austria), Les Théâtres de la Ville de Luxembourg (Luxem- bourg), Les Halles de Schaerbeek (Belgium), National Kaohsiung Center for the Arts – Weiwuying (Taiwan)

С подкрепата на : Arts Council Korea, Indonesian Dance Festival, ASWARA – Akademi Seni Budaya Dan Warisan Kebangsaan, Yokohama Red Brick Warehouse N°1

Фотография: Sukmu Yun

ONE DANCE WEEK 2022 e част от програма Наследство 2 на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Пловдив