ФОКУС ПОРТУГАЛИЯ

CABRAQIMERA / photography: José Caldeira

„ФОКУС ПОРТУГАЛИЯ в рамките на фестивала ONE DANCE WEEK е истинско доказателство за едно жизнено и ентусиазирано ново поколение португалски артисти в областта на съвременния танц, които се появиха и утвърдиха през последните години и днес интензивно разпространяват и представят работата си на международно ниво.

В работата на Катарина Миранда (CABRAQIMERA), Жонас и Ландер (Adorabilis) и Марко да Силва Ферейра (Bisonte) тялото остава в центъра на вниманието като привилегировано средство, но сега е изваяно с пластове звук и глас/музика, дигитални технологии и интензивна физика, сливайки се и едновременно поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, напрежение и покой, човечност и животинско – разкривайки на сцената и на екрана колко разнообразна, мултидисциплинарна и хибридна е настоящата съвременна танцова сцена в Португалия.

В рамките на своята артистична мисия и в контекста на редовната си програма и/или на DDD – Festival Dias da Dança (най-големият фестивал за съвременен танц в Португалия), Teatro Municipal do Porto (TMP) запазва като основна стратегическа цел подкрепата на изгряващи и наскоро утвърдени португалски артисти, като обръща особено внимание на тези, които развиват своята дейност в град Порто.

Затова TMP има за цел да създава условия и да предоставя ресурси във фазата на създаване, като копродуцира и представя множество проекти, подкрепяйки и насърчавайки международното разпространение на ново поколение творци.

Катарина Миранда, Жонас и Ландер и Марко да Силва Ферейра са следени отблизо от Teatro Municipal do Porto от началото на нашия артистичен проект през 2014 г., а техните творби са копродуцирани и представяни непрекъснато и редовно – независимо дали на фестивала DDD или в редовния сезон на Teatro Municipal do Porto – както и много други артисти, които също прокарват тези нови и вълнуващи пътища на съвременната португалска танцова сцена.

Именно в духа на тази рамка и въз основа на ползотворния диалог и партньорство между Teatro Municipal do Porto / DDD – Festival Dias da Dança и Фондация ЕДНО за Култура и Изкуства беше очертан ФОКУС ПОРТУГАЛИЯ на ONE DANCE WEEK.

Надяваме се, че присъствието, гледането и откриването му са също толкова вълнуващи, колкото и разработването му. „

Тиаго Гуедес

Директор, Maison de la Danse

BISONTE / photography: José Caldeira

Многото лица на португалския танц

Експресивни, емоционални, чувствени. Такива са танцовите спектакли от Португалия. Страната, която преди десетилетия беше географска, но и културна периферия на Европа, днес “надскача” себе си на картата на съвременните изпълнителски изкуства. Нейният танцов вихър се заражда от самобитна идентичност, минава през терените на други изкуства и устоява на финансови кризи и трудности, задвижван от две центробежни сили – децентрализация на творческия живот и международния културен обмен.

Като добавим португалската душевност, експериментаторския нюх и интереса към новото, получаваме отговор защо актуалните танцови артисти от Португалия са в подем. Завършени с онова специфично дуенде, техните спектакли са различни и автентични. Някои хореографи ползват вариететни и циркови техники, други събират танцовото изкуство с видеото или пантомимата, трети държат на силна драматургия, текст и актьорска игра, а четвърти се интересуват от симбиозата на движещите се тела с конкретна природна или градска локация в site-specific жанра.

Изяви на големи сцени редуват таланти като Марко да Силва Ферейра, чийто отличителен хореографски почерк препраща към градските танци. Селектирана от платформата на Aerowaves Twenty21, Марта Серкейра обединява движението с визуалните изкуства, а Марлене Монтейро Фрейтас спечели Сребърен лъв от Венецианското биенале (2018). Фрейтас има хореографска колаборация с Тражал Харел в продукцията (М)ИМОЗА, която видяхме на ONE DANCE WEEK 2015, и поставя спектакъл (CANINE JAUNÂTRE 3) за култовата компания Batsheva на Охад Нахарин.

Преди тях следата, оставена от танцьори и хореографи като Олга Рориз, Пауло Рибейро и Вера Мантеро, е трайна и все още видима. Виктор Уго Понтеш е едновременно изпълнител, хореограф, театрален режисьор, сценограф, преподавател, автор на мюзикъли и видеоклипове. Световноизвестният хореограф Руи Орта пък представя свои спектакли с трупата на Carte Blanche, националната компания за съвременен танц на Норвегия, с Netherlands Dance Theatre и други институции в сферата на изпълнителските изкуства.

ADORABILIS / photography: Mariano Silva

Макар ярки индивидуалности, португалските артисти са обединени от една обща черта – повечето от тях са работили по света, завърнали са се в родината и развиват независими проекти там. Орта, например, основава център за развитие на изкуствата в манастир от 16-и век в провинция Евора. O Espaço do Tempo по-късно се мести в индустриална сграда, но остава водещ креативен хъб за резиденции, обучения и колаборации, както и за провеждането на всеки две години на Португалската танцова платформа.

Да, Португалия не е нито Белгия, нито Франция, когато говорим за “велики сили” в света на съвременния танц. Нейният старт е по-късен, навярно и по-труден, но все пак страната успява да “наваксва” и да се позиционира като значим фактор, особено в мултидисциплинарния жанр. Как се стигна дотук?

В началото бе национализмът

Развитието на съвременния танц в Португалия е огледален образ на най-новата й история. Диктатурата от 1926 г. откъсва страната от международния културен обмен, затваряйки танцовото изкуство в лоното на миналото. Ерата, наречена Estado Novo, ползва културата като лост, който да въздигне националното самочувствие и вярата в славната, макар и изолирана страна. Така колониалното наследство и религията заговарят през китарата, акордеона и регионалните носии, през фолклора и пъстрата палитра от популярни танци, като вира и ранчо.

От улиците и площадите танцовото изкуство влиза в театралната зала, за да използва нейните опитомени инструменти за организация и въздействие. Скоро режимът на Салазар създава първия професионален балет ВЕРДЕ – ГАЙО. Макар отначало без опитни педагози, трупата полага практическите и идейните основи, откъдето впоследствие ще възникне влиятелният Ballet Gulbenkian, а по-късно и Националната балетна компания на Португалия. Въпреки това, в средата на 70-те години танцовата сцена на страната е по-скоро еднотипна и монолитна. Всичко обаче бързо се променя.

Революцията от 1974 г. и последващото присъединяване към Европейския съюз бележат началото на обрата. Португалските танцови артисти имат повече възможности да изявят своите специфики и таланти навън, както и да се докоснат до последните тенденции в модерния балет и танц. Обмяната на опит е ключовият момент от израстването, особено за независимия сектор, тъй като много изпълнители преминават от другата страна – създават компании и продукции като хореографи.

Нови хоризонти

През 80-те модернизмът вече си е проправил път в Португалия, а артисти като Олга Рориз експериментират с алтернативни хореографски похвати. Част от трупата на Ваllet Gulbenkian, Вера Мантеро също започва солова кариера. В САЩ тя работи активно в областта на импровизационния танц с имена като Лиза Нелсън, Марк Томпкинс и Стив Пакстън. Нейният професионален път, продължаващ до днес, вдъхновява цяло поколение артисти.

CABRAQIMERA / photography: José Caldeira

Страната постепенно се отваря за звезди от ранга на Мърс Кънингам, Пина Бауш и Триша Браун. Те гостуват в Лисабон, а след тях пристигат и съвременни хореографи като Анне Тереза де Кеерсмакер и Вим Вандекейбус. Това по естествен път води до мобилизация на творческата енергия, а първите експериментални инициативи постепенно прерастват в ново културно движение.

Вълната Nova Dança Portuguesa

Подемът в ерата на Nova Dança Portuguesa издига Португалия наравно с най-добрите в това изкуство. През 90-те португалският съвременен танц вече попада в полезрението на големите фестивали и театри. Започват и задълбочени опити за теоретизиране на танца, рефлектиране върху идентичността, осмисляне на нови послания и теми, а също експерименти с хореографската композиция, нови техники и изразни средства. Появяват се смели интердисциплинарни проекти, в които португалските артисти работят рамо до рамо с чуждестранни колеги.

Вера Мантеро представя един от своите знакови спектакли – THE FALL OF AN EGO, контрапункт на детството, в който абсурдните сцени и забавните моменти се натрупват до степен, в която изведнъж се превръщат в кошмар. Мантеро вижда танца като изкуство на паметта, като оръжие срещу “жестоката слепота” на хората. Импровизаторският й талант в онези години затруднява критиците да поставят в категории нейните “хибридни” творби, лъкатушещи между възвишеното и ежедневното, мълчанието и думите, гротеската и красотата.

Друго ярко име от новото поколение е хореографът и мултидисциплинарен артист Жоао Фиадейро. Търсейки общото между пърформанса, танца, визуалните изкуства и театъра, Фиадейро прави изследователски принос, като развива практически и теоретически метод за композиция на танца в реално време. Той използва даже конгитивната наука, дизайна и икономиката, за да усъвършенства своята система за творчески процес не за един, а за няколко автори. Фиадейро живее и работи между Лисабон, Берлин и Ню Йорк, активно преподава и основава компания, фокусирана върху развитието на млади артисти.

BISONTE / photography: José Caldeira

Танцът в Португалия е навсякъде

Другата съществена промяна е, че столицата Лисабон не е единственият център на танцовото изкуство. В Порто се създават компании като Balleteatro, Fundação de Serralves и Companhia Instável. Същото се случва в по-малки градове като Кабо Верде, Фаро и Санта Мария да Фейра. В провинцията се провеждат резиденции, появяват се нови пространства за изпълнителски изкуства. Младежкият театър, уличните и цирковите изкуства също са в разцвет. Появяват се фестивали с висококачествени програми, като например Alkantara Festival, както и центрове за обучения, обмен и изследвания.

Икономическата криза от 2008 г. връхлита неприятно сектора, който се развива на базата на държавно, общинско и международно проектно финансиране. Последвалите съкращения заради бюджетната криза допълнително засягат, но също и сплотяват независимия сектор.

Въпреки проблемите, танцовото изкуство в Португалия продължава да търси нови форми и послания, да се отваря за нови технологии и влияния, да генерира нови лица на световната сцена. По всичко изглежда, че португалският бум на терена на изпълнителските изкуства тепърва предстои.