ДАМИАНО ОТАВИО БИДЖИ И АЛЕСАНДРА ПАОЛЕТИ

Дамиано Отавио Биджи е италиански хореограф, танцьор и изпълнител. От Операта в Рим до Димитрис Папайоану, работейки междувременно в няколко френски компании за съвременен танц, Дамиано се присъединява към трупата на TANZTHEATER WUPPERTAL на легендарната Пина Бауш през 2005-а, понастоящем продължава да работи там като гост. Той участва и във филма “Пина” на Вим Вендерс.

Запознанствата в кариерата на Дамиано го подтикват да пресече различни творчески търсения и визии, обогатявайки и вдъхновявайки своя хореографски и педагогически свят. Носител е на Международната награда за танц Капри (2016) и Националната награда Premio Sfera d’Oro per la Danza (2020).

Алесандра Паолети е италианска актриса, режисьор и автор. Тя активно работи в областта на изследователския театър, танцовия театър и съвременния танц. Завършва Националната драматична академия “Силвио Д’Амико”,  а интерпретатор и режисьор/хореограф тя се движи между различни езици и визии. Сред най-значимите срещи и колаборации в нейната артистична кариера са тези с A.Knapp, JAStanzak, T.Ostermeier, J.Muller/Fura dels Baus, J. Sanchis Sinisterra, R.Garcia и L.De Be. Тя печели Националната театрална награда „Le Maschere del Teatro“ и приза „Златен Граал“. Вече няколко години сътрудничи с Общинския театър в Истанбул като чуждестранен режисьор.

Алесандра Паолети и Дамиано Отавио Биджи започнат своето сътрудничество с проекта YUVAYA DÖNMEK, BABAM IÇIN (Back Home, to my Father) на Общинския театър в Истанбул. Сред общите им творби са MARION – спектакъл в рамките на проекта Il posto dei racconti, куриран от режисьора Мимо Кутикио и базиран на поемата  „Орландо инаморато“ от Матео Мария Боярдо, и JAMÓN EN ALQUILER, създаден с африканския танцьор Мансо Асенсио за френските фестивали Le Chaînon Manquant в Лавал и Le Temps d’aimer в Биариц. 

Артистичната им работа е плод на диалог с езици от различно естество – между жанровете на танца, театъра и визуалните изкуства. Съществените елементи в произведенията им произлизат от изследвания на структурни, драматургични и кинестетични композиционни схеми, които често интегрирани в научни дисциплини. Личното и емоционалното са оказват изтласкани от по-аналитичния творчески процес, който периодично задвижва нови форми на взаимоотношения и нови гледни точки върху артикулацията на тялото в пространството и времето.