Френският хореограф Клер Дюран-Друен събира 7 професионални танцьори от своята компания Traction със 7 местни танцьори от различни общности. Тази необичайна среща, която иначе не би се случила, разчита на провокацията от излизането извън зоната на комфорт, на психологическото и физическото взаимодействие между непознати, за да намери нови форми на танц. Участниците ще трябва да се отърсят от своите представи и навици за работа с тялото, ще минат през метаморфози и ще образуват на сцената едно безподобно семейство. Неговите членове не са имали възможност да се познават, но сега могат да направят нещо красиво заедно.

На показ са изложени човешките странности, неповторими и поемащи в неочаквани посоки. Идващи от периферията на обществото или просто далеч един от друг, професионалните танцьори и местните участници ще намерят общ движенчески език. В него красотата не е непременно функция на физическата виртуозност на танцьора, по-скоро на доверието към останалите. Красотата не е нормативно предписание за движенията на тялото, както е в балета, например. И макар майсторските изпълнения да са впечатлящи, Клер вижда красотата като нещо просто и докосващо, дори да е несъвършено.

Характерно за работата на Клер Дюран-Друен е, че работи с аматьори и хора с физически ограничения и „поведенчески разстройства“, които някои биха окачествили като “увреждания”. Тя търси дълбочината на изкуството и оспорва правилата кой може или не може да бъде на сцената.

“В този танц не става въпрос просто за показване на тела, а за композиране на целия набор от сили, които ме вдъхновяват. Именно чрез работата върху художествената форма разбирам, че правя политически жест”.

– Клер Дюран-Друен